И отново се търкалят кестени…
В допира си пръв
с асфалтовата пръст,
под гъстите корони,
те са голи.
Бодливите им дрехи
на тази жажда за живот
зелена светлина са дали.
Толкова свободни вече
след първата любов,
усетена във въздуха,
почиват разпилени -
навсякъде във роден дом.
Кафяво-бляскави като очи
нагоре към небето
поглед устремили
още носят топлина -
природен дъх на вечността.
И чисти са като деца -
новородената им цялост
смее се във капчици роса…
