Кехлибарени мечти
ръцете ми прегръщат.
Пръстите без дъх докосват
златните им струни
в зрънчета застинали
с проблясъци от огън бдящ.
Ще стоплят може би
внезапно руйнали искри
моята няма беззащитност.
Слънцеблесналите трънчета
по шепата се стичат -
късчета от изворна сетивност,
съхранили в паметта си
нещо истинско – детски смях.
Превъртам ги на броеница
и с тях завърта се животът ми
като виенско колело -
невидимо и невидяно -
част от този кехлибарен блян.
