Омая 2

Немирни спомени изгряват,

наивни мисли разпиляват.

Отново полъх носталгичен плува,

във въздуха студен сърца рисува.

Песен времето в секунди разчленява,

зазвучава сякаш нова серенада.

А очите гледат във омая -

миг отлитащ ги пленява.