Сърце, сърце!…
Капризно-неуморно
ти блъскаш в мен -
ту страстно, ту тревожно
зовеш от своя храм
невидимо без глас
за нещо ново – много важно.
Усещам ритъма ти само аз,
когато даваш своя знак
си верен предсказател.
И слушам те понякога,
а ако разума те заглушава -
тогава съжалявам…
Говориш за любов,
с мене жалиш при разлъка,
трептиш като изстреляна стрела
щом срещнеш сродна друга.
Жадуваш звън от допир,
като часовник стенен
искаш да се пресвериш
с самотното сърце
на някого по пътя.
Мечтата ти е този някой
да е твоят огледален знак,
в който си желало да се взираш
от онзи миг, в този и до вечност…
