И този ден
изтича между пръстите ми
като звезден прах.
Нощта е разпростряла
кадифено-черен плащ
и песен носталгична
носи се за “лека нощ”,
а аз не искам да заспя.
Витая – някъде далеч съм
и образ непознат и скъп
запълва празнотата
на нощта около мен,
на тишината.
Да дойде ден -
денят,
когато ще се срещнем
с моя странник
и ще махнем маските,
за да разбулим
любовта.
Ще дойде ден -
денят да си признаем,
че няма случайност.
