Feeds:
Публикации
Коментари

Не съм забравила какво реших сравнително не отдавна – да търся нещата, които ни карат да се усмихваме и да вярваме в хубавата страна на живота. Тези дни се разрових из стари писма, които стоят самотни и неизтрити в моята пощенска кутия. Сега се радвам, че не съм ги забравила, защото там открих още една история, която (поне според мен) си струва да бъде разказана отново. Не знам кой я е написал, но мога само да го поздравя за тези добре известни, но твърде често пренебрегвани истини! И така…

„Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на
съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче.
Това не беше обикновено пакетче – в него имаше луксозно
дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с
тъга в коприната и дантелите. „Купих й го, когато бяхме за
първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога
не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля,
че днес е този случай.“ Той се приближи към леглото и
постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната
агенция. Съпругата му беше починала.
Той се обърна към мен и ми каза:
„Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки
ден от живота ти е специален.“
Няма да забравя тези думи.
Те промениха живота ми.
Днес чета повече от преди и чистя по -малко.
Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да
обръщам внимание на треволяците в градината.
Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си
и работя по-малко.
Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва
високо да се цени.
Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден
кристални те си чаши.
Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета..
Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.
Фрази, като „Един ден….“ или “ Някой ден….“ вече не
съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си.
Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.
Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя
приятел, ако знаеше, че утре няма да я има – едно утре,
което ние всички доста лекомислено очакваме.
Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на
близките си приятели.
Може би аз също бих се обадил на стари приятели , за да се
сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания.
Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски
ресторант /нейната любима кухня. Колко е хубаво.
Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха
ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени.
Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които
щях да се обадя „тия дни“.
Бих се ядосал, че не съм написал писма та, които щях да
напиша „тия дни „.
Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си
колко много ги обичам.
От сега нататък нищо няма да пропусна ! Няма да отл агам
нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват.
Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки
час, всяка минута са изключителни.
Фактът, че си получил това послание, означава, че има някой,
който ти желае доброто.
Ти също имаш много скъпи хора.
Ако си обаче много зает, и не можеш да отделиш няколко
минути за да разпратиш това послание на други, а си кажеш:
„Някой ден….“, най-вероятно никога няма да го направиш.“

Е, какво ще кажете?!

Обгърнала чашата с кафе, в тази прекрасна съботна утрин се замислих за пореден път колко бързо животът се изпъзва между пръстите… Дните минават неусетно, и макар това заключение вече да става изтъркано… отвсякъде ни заливат „добри“ новини, които сякаш са преобладаващи, водещи, най-атрактивни и вездесъщи… И в този дух се замислих за хубавите неща в живота, за доброто, за усмивката, за щастието, което така често си пожелаваме при всеки повод. Ето защо, днес реших да се опитам да започна да откривам по нещо хубаво около себе си – да потърся малко истински добри новини, за да преборя онова колебание – тихото ехидно гласче на поредната „жълтина“ или „трагедия“ , което казва, че това са нещата от живота и трябва да ги приемем, а другото все повече  губи смисъл… Толкова ли е безнадеждно или доброто във всеки от нас все още има някакъв шанс?!

И така си спомних за онзи текст, който безспирно циркулира в последните години в интернет – толкова актуален, но не и съвсем безнадежден…  Реших да сложа начало на търсенето на истински добрите новини и мисли с него!

За всички, които са го чели; а също и за онези, които не са; и за онези, които са го забравили:

„Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!“

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години – написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември. Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване“.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Запомнете и казвайте „обичам те“ на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете. Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Не съм оставяла следа тук от доста време… Време, през което продължих да експериментирам, за да имам какво още да покажа в мини-галерията на секция „експерименти“. В момента експериментирам с нови материали и комбинации между тях, но не се задълбочавам чак толкова… Все пак основната идея на тези мои занимания си остава забавлението… Животът е твърде кратък, за да не го използваме по предназначение, нали?😉 Ако искате… вижте новите три. (Само за сведение – ръцете са си мои – и лявата и дясната!) Приятно гледане!

От днес този блог има ново попълнение – секция „За чудесата…“.

В нея запазено място ще имат всички необичайни (за мен) неща  – странни снимки, творчески експерименти,  а също и различни въпроси и теми, за които вие самите можете да имате отговор…

Вече е факт и галерия с поредните творчески „експерименти“… Засега са само няколко, но определено смятам да продължа да се опитвам от любопитство какво ще се получи…

Колко малко му е нужно на човек, за да се почувства щастлив! Няколко дни далеч от обичайната тълпа, от обичайната среда и обичайните неща, които рамкират делника са много добър начин да презаредиш батериите, за да продължиш напред!

Едно от най-хубавите неща е може би това, че имаш възможност да помислиш за своите мечти, за себе си, за онова, което искаш всъщност да правиш, а все не ти остава време… И… с малко късмет намираш смелост и вдъхновение да  изтупаш от праха всички щури идеи, които отлежават за някой друг път. Това направих аз. Направи го и ти!🙂

Мина почти една седмица, откакто се реших да изляза на светло и да споделя със света какви съм ги сътворила до момента и какви още мога да ги свърша!

Да си кажа честно – олекна ми! И след толкова дълго време на празнота… отново имам желание да пиша и да рисувам, а това си е цяло чудо!!! Даже имам идея да добавя още една-две секции тук, но нека да има малко изненада за тези, които решат да минат отново насам…😉

А днес преоткрих една толкова проста и елементарна истина – когато се усмихваш на света около теб и той ти се усмихва! При това отзивчиво!

Новините

Новините тези дни са, че тук вече можете да видите не само рисунки, но и размисли в бял стих. В голяма степен те не са новина, защото са писани през различни етапи на моя живот в последните 15 години. Тези лирични отклонения са само още един прекрасен пример как всеки ден ние се променяме и нищо, което е било няма да бъде същото днес или утре, дори да имаме усещането за нещо преживяно…

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.